Роден е Микеланджело Буонароти - италиански скулптор, живописец, архитект и поет. Учи при живописеца Гирландайо в периода 1488 г.-1489 г. и при скулптора Бертолдо ди Джовани от 1488 г. до 1490 г. Работи в Рим, където създава статуята “Бакхус”, в която личи влиянието на античната традиция. През 1501 г. се връща във Флоренция. От този период е статуята “Давид”. През 1505 г. папа Юлий II го кани в Рим и му възлага изработката на статуите в храма “Св. Петър”. Микеланджело работи близо 40 години върху този проект, но създава само 6 статуи, между които шедьоврите “Мойсей” (в църквата “Сан Пиетро ин Винколи”, Рим), “Въстаналият роб”, “Умиращият роб” (и двете се намират в Лувър, Париж). Поради конфликт с папата заминава за Флоренция, но скоро се помирява със своя покровител и извайва негова колосална статуя от бронз за град Болоня. От 1508 г. до 1512 г. рисува известната серия фрески в Сикстинската капела във Ватикана: “Бог разделя светлината от тъмнината”, “Сътворението на света”, “Отделянето на земята от водата”, “Сътворението на жената”, “Изкушението”, “Изгонването от Рая”, “Жертвоприношението на Ной”, “Потопът”, “Пияният Ной”. При заемането на папския престол от Лъв Х Микеланджело създава гробниците на Медичите в базиликата “Св. Лаврентий” във Флоренция (1519 г.-1534 г.) . По време на обсадата на Флоренция от войските на императора и папата (1529 г.) републиката го назначава за ръководител на фортификационните работи. След падането на града Микеланджело работи над завършването на капелата на Медичите. През 1534 г. се установява в Рим. В последвалите години от живота му се наблюдава постепенно обръщане от скулптурата и живописта към архитектурата и поезията. В Рим рисува огромната фреска “Страшният съд” върху олтарната стена на Сикстинската капела (1536 г.-1541 г). Връзките му с известната поетеса Витория Колона го подтикват към поезията. Неговите “Рими” (канцони, сонети и др.) се смятат за едни от най-добрите в италианската поезия. Към края на живота си работи върху скулптурните композиции “Оплакване на Христа” (завършена от ученика му М. Т. Калкани) и “Пиета Ронданини” (останала в стадии на първоначална обработка). Архитектурната му дейност е свързана със сградата на библиотеката Лауренциана във Флоренция (1523 г.-1534 г.). От 1546 г. до края на живота си ръководи строителството на ансамбъла в Капитолия в Рим, издигането на прочутия купол на храма “Св. Петър” във Ватикана.