Любомир Далчев

ЗА ЛЮБОМИР ДАЛЧЕВ ИЗКУСТВОТО БЕШЕ ЖИВОТ.
БРАТ НА СКУЛПТОРА Е ГОЛЕМИЯТ БЪЛГАРСКИ ПОЕТ АТАНАС ДАЛЧЕВ

 

Големият български скулптор Любомир Далчев издъхна на 15 юли в градчето Съни Вали до Сан Франциско. На 27 декември тази година творецът, който повече от две десетилетия живееше в САЩ, щеше да чества 100-годишен юбилей. Далчев е роден в Солун. Баща му е бил гимназиален учител, после адвокат. Братята му са поетът Атанас Далчев и архитектът Богдан Далчев. Семейството се премества в София. През 1926 г. Любомир Далчев завършва живопис в Художествената академия при проф. Никола Маринов. Учи скулптура в Рим и пластична анатомия в Париж. След завръщането си у нас преподава в ХА. Проф. Любомир Далчев е бил член на БКП. Отказал се от членство в края на 40-те години с мотива, че му отнема творческо време. Близките му го определят като човек, който всяка секунда влагал в творчеството си. "Беше изключително работлив, сутрин, като стане и до вечерта е в ателието си. Хапва набързо, спи близо час на обед и отново е там. За него изкуството беше живот", спомнят си близката родственица и ученичка на Далчев Тиха Благоева и съпругът й Георги Монев. Пред "Стандарт" двамата разказаха свои впечатления от големия български скулптор.

На 27 декември 2002 г. Любомир Далчев щеше да чества 100 г. Големият български скулптор издъхна далеч от родината на 15 юли

 

 

В къщата му в Бояна на долния етаж беше ателието му. Когато работеше над пловдивския мемориал "Шипка - Орлово гнездо", общината му предостави едно хале срещу дома му, където да се разположат фигурите. То остана заключено, когато Далчев и семейството му заминаха за Америка. В края на 80-те преместиха всички фигури от халето в ателието. Наблъскаха ги една до друга. И както се случи и след изложбата във Виена, значителна част от творбите се губят и до днес, други са счупени и повредени. Има опис, според който в ателието има 140 фигури, но половината са повредени. Всички тези неща наскърбяваха много Любомир Далчев. В къщата сега живеят наематели.

***

Любомир Далчев има два творчески периода. От първия - до 1960 г., най-известната му творба е "Бунт". Оттогава са и композициите в съдебната палата. Това е първата му крупна монументална работа от 65 фигури в бронз. От модерния период са "Самуиловите войници" в градинката зад Централния военен клуб, пловдивският мемориал, паметникът на Коперник във Варна.

***

През септември 1979 г. Любомир Далчев имаше изложба във Виена. Замина със съпругата си Ана, която също е скулптор, сина си Любомир Далчев и Петър Атанасов, който беше техен помощник и шофьор. На вечеря по случай закриването на експозицията , в присъствието на нашия посланик, Далчев заявява, че подарява цялата експозиция на българската държава. На другия ден австрийският в. "Ди пресе" писа за това, но с признанието на Далчев, че няма да се върне в родината си, а ще замине за САЩ. Сами са си организирали всичко, не казаха нищо, преди да заминат. В Париж са останали малко. Те пътуваха с мерцедес за Виена, с него са отишли и до Париж, а оттам - със самолет за САЩ. Първите 10 г. се установиха в Кливланд, щата Охайо. След това синът им, който там завърши инженерство, се премести в Сан Франциско и те отидоха с него. Къщата в Кливланд продадоха и купиха друга в Съни Вали, в околностите на Сан Франциско.

***
Издържаха се с изкуство. Любомир Далчев направи две изложби в Кливланд. Всичко беше изкупено. Съпругата му също работи скулптура и продава свои работи. Дори има лични връзки с Барбара Буш, съпругата на бившия президент на САЩ. Срещали са се многократно, имат много общи снимки, в дома на Буш-старши има техни пластики.

Въпреки тежестта на годините Далчев не е престанал да твори. След като се премества в Сан Франциско, той се връща към изначалното си поприще - живописта. С изключителната си работоспособност създаде около 3000 картини акварел и графика.

В същото време пишеше и мемоари.

***
В телефонните ни разговори не е споделял какви са мотивите му да напусне. През 1963 г. на обща художествена изложба на СБХ представи творбата си "Бунт", за която писаха, че е формализъм. Започнаха атаки срещу него, че прави упадъчно изкуство.

Той не се отказа, защото се чувстваше достатъчно силен и промени коренно своя стил на работа. Започна да прави творби, които са с остри форми и остави традиционализма. Пръв прокара пътя към новото изкуство. Атаките срещу него продължиха. Промени се коренно отношението към него. Честването на 75-годишнината му през 1977 г. в НХГ мина скромно, в тесен кръг, имаше слово на Светлин Русев и само една кошница с цветя от Комитета за култура. Като се прибирахме после, Далчев не скри недоволството си от това.

***
Той не хранеше завист и омраза към никого. Енергията му беше изцяло впрегната в изкуството и само в минути на почивка можеше да се разговаря с него. Разговорите ни бяха вълнуващо удоволствие. Впечатляваха способността му да дисциплинира интелектуалната си енергия в художествения процес, неговото умение с малко черти да означава целия образ и предмет, с един замах да му даде пълнота и изящество. Ръцете му сякаш летяха и в синхрон с мисълта и вдъхновението запечатваха творчески мигове. Работеше изключително бързо, имаше способност да взема смели решения.

Веднъж в ателието му дойдоха няколко души по повод поръчването на паметник. След като разгледаха работите му, единият каза: "Фигурите ви са много ръбести." С присъщата му самоувереност и остър тон той отвърна: "Ако бяха гладки, сигурно нямаше да кажете, че са много гладки." Ревностно отстояваше стила си и всичко, създадено от ръцете си.

***
По повод своята 76-годишнина Любомир Далчев сподели във връзка с публикация: "Искат да поместят моя образ. Моят физически образ е даден от родителите ми. Моят образ се мени постоянно, но това съвсем не съм аз. Това, което съм, това е моето изкуство, човекът в мен с неговото достойнство. Всичките ми постижения оформят този образ и той ще бъде моделиран все по-богато и по-прецизно във времето."

В."Стандарт" , 23.07.2002

 http://sic.mfa.government.bg/images/galleries/1/dsc06248.jpg

"Майките"

 http://sic.mfa.government.bg/images/galleries/1/dsc06248.jpg

 http://sic.mfa.bg/images/galleries/1/dsc06319.jpg

"Седнало момиче"

 http://sic.mfa.bg/images/galleries/1/dsc06318.jpg

 

 

 





{START_COUNTER}